онези зеници
не точно като моите
по-малко мътни
някак по-далеч
от фокуса
на безкрая
но всъщност
постоянно втренчени
във безкрайните
фокуси
за оцеляване
онези зеници
успоредни
на моите
от които
все бягам
и които все ме
настигат
в паралелните
коловози
онези зеници
безвъпросно
знаещи
отговорите
и неизлизащи
добре
на снимките
онези зеници
са моите зеници
когато съм будна
© Мария Василева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
