Белокрили малки пеперудки
пърхат нежно със крилца.
Падат леки и игриви -
малки тупкащи сърца.
Гората весело белее
с нова приказна премяна.
Радостно с децата си играе
весела, щастлива и засмяна.
Снежко гордо сам стои.
На хълма - непрогледен мрак,
а селцето глас надава -
„Зима тук е пак!!!”
© Марин Маринов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
