Зима
ЗИМА
Пътечка малка вие се нагоре,
под стъпките сами хрущи снегът,
остават отпечатъци и морен
от устните излиза сух дъхът.
От слънцето,надничащо из клони,
отрупани с кристалчета и лед
се ронят нежни искри-вятър гони,
върти, лудува, шепне бял памфлет.
Болят от ярко бяло чак очите
и дразни се слухът от тишина,
и уморен духът зарежда, литва
през тази чиста, няма красота!
Студено е – а пък студът те радва
и мрачно е – а ярък е снегът,
уж зима е – а топлина прокрадва
в душата тишината и зовът…
© Станимир Власакиев All rights reserved.
