Зима
Смразяващ вик на покруса, омраза,
смразяващ вик на живата смърт.
На дъх разстояние блещука снежна украса,
на дъх разстояние усеща се синята кръв.
Живее тя във време необятно
и носи покруса, сълзи.
И смехът ù кънти развратно,
и в миналото си тя крещи.
Снегът – одежди прекрасни –
облича тя върху новата гръд,
и усмивката цъфна в помисли ужасни, ...