Зима и Снежко
Пристигна баба Зима,
с бяла кърпа на главата.
Снежко за компания си има,
да ù мете отпред с метлата.
Като ,,бялата Кралица''
гордо стъпва тя навред,
събужда с ледена плесница,
не подбира ред по ред.
Казват, имала безброй лица,
обвива в скреж момчешките сърца.
Днес е баба, утре - фея, приказна,
вълшебна или девица ненагледна.
Снежко, верният слуга,
някога е бил момче,
отпил любов от ледена сълза
и обрекъл векове в преданост своето сърце.
Неразделни обичливо
покриват цялата земя,
с песен семенца приспиват,
грижливо чак до Пролетта.
Радват детските очи,
с белоснежна чистота,
създават поводи за хиляди игри,
на света даряват бяла красота.
© Елeна All rights reserved.
