Денят се смее в следдъждовна зима,
цвърчат врабчета в близкия кипарис,
студено е, но нещо свежо има
в издигащите се в небето пари.
И чувството, открило стих и рима
е мило, кротко и не ме товари,
присъства, вечността е тук незрима,
на времето пределите разтваря.
© Милена Френкева All rights reserved.