Зимен празник
Небето е бяло,
земята е бяла.
Сградите също,
църквата цяла.
Кръстът е горе.
Колко зими посрещнал.
Белее, блести,
като камък е светнал.
Хора прииждат,
скоро са тук.
Тука се виждат
на всички напук.
Стане ли вечер,
стане ли нощ,
пламват свещите
и всеки със кош,
тръгват, раздават,
дарове дават
и песни си пеят,
и пиене леят.
Празникът техен е.
Те са звездите
и греят в нощта,
в нощта, до елите.
Това е народът,
това са човеци
и в нямане вярват,
това са човеци.
Когато най-студено е,
най-топло е,
когато нямаме,
най имаме.
Туй е да вярваш,
туй е да искаш.
Такива били сме,
такива ще бъдем.
Небето е бяло.
Земята е бяла.
Сградите също,
църквата цяла.
© Християна Шаралиева All rights reserved.
