Зимен сън
Зимен сън
Не копнее моята душа за радост и живот.
Не иска да вижда зеленината пролет.
Да пристъпва в своя с дом.
Песента на птичките и уханието на цветя
ми носят само болезнени, отдавнашни спомени.
Не копнее моята душа за слънце и игри.
Не желае да вижда усмивките на плажа
и смеха, проникващ дълбоко в нея.
Може да е красиво и желано,
но не и от тази самотна душа,
която мечтае само за капчица покой.
Есента е по-приветлива – светът е спокоен.
Слънцето бърза да си тръгне, уморено,
а хладният вятър свири свойта тъжна симфония
с оркестър от пъстри, умиращи листа.
И накрая – идва моята любима зима.
Под бялата завивка всичко спи, сладък сън.
Няма дори малка следа от живот.
Може да е тъжно, може да е дори малко мрачно –
тази бяла и черна картина на зимна нощ.
Но под това сиво небе, докато снежинките падат,
в този умрял свят, моята душа покой откри!
Далеч от живота и светлината, тук е моят дом.
И най-накрая уморен глава ще положа
върху постеля от бели снежни кристали
и ще затворя очи, посрещайки със затаен дъх
бързо идващият вечен зимен сън.
Сбогом, свят, искам да заспя за веки и веков!
© Диляна Неделчева All rights reserved.
