Пак сънувам сняг, шейни...
Но будилникът звъни:
- Зън-зънн – Хайде –
бързо ставай!
За школо не закъснявай!
Хайде – зън-зънн!
Виж, навън
припкат куп дечица вече!
- Стига де! Не е далече.
Време още много има...
Пък и на школо сред зима
хич не ми се ходи май.
В този мрак поне потрай
да настъпи вън денят!
Не е свършил и сънят.
Вместо твоето звънче,
втръснало ми се, да чувам,
замълчи, будилниче.
Нека да си досънувам!
© Борко Бърборко All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
