Помните ли вие Рори?
Нищо ли не ви говори?
Май забравили сте вече
вашето любимо мече.
Той е братът на Росина
(първа горска балерина)
и известен футболист,
а от днес – и хокеист.
Вън е снежен февруари.
На пързалката с другари
малкото мече е вече.
С кънки и екип облечен
Рори дялка пръчка здрава,
като гега - свръх корава.
Нея в стик преобразува,
а за шайба, му се струва,
ябълка една че става.
Сряза я, да е такава
плоска, да се движи леко
с точен удар. И далеко.
Наколенки той си сложи,
падне ли, да не изложи
име на юнак от болка.
Сам направи обиколка,
всички мускули загря.
Почна зимната игра
в горската олимпиада.
Зад предпазната ограда
запалянковци стояха.
Всеки удар те следяха.
- Гооол! - се разкрещя Росина.
Но с това не се размина.
Ударите точни бяха
доста. Всички ги брояха.
Рефер също ги броеше
и докрай прецизен беше.
След нецензурна обсада
аз видях, как Рори пада
и отсъди съдията
с дузпа да пробий вратата.
Ударът му се получи.
Десет пъти той улучи
мрежата и разгроми ги.
После в почетната книга
вписаха героят Рори.
Репортер сега говори
с него - интервю му взема.
Аз му посветих поема.
- С нов медал си, мило мече! -
радостно Росина рече,
поздравила медалиста,
победил и в ледна писта.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Бени, много си мила! Стоплиха ме думите ти!