Зимната вечер с дантели от скреж,
с трепкащи звездни простори,
с коледен сняг и със въздуха свеж
мина по тъмните двори.
Хладни прозорци на бели цветя
светят в нощта като свещи,
зимната фея пристига сега,
гали ни с пръсти горещи.
Тя във съня ни донася покой
и ни обсипва със нежност,
грабва ни в своя ефирен порой
и по света ни повежда.
И на крилата на свойте мечти
литваме ний в небесата,
дълго се реем край малки звезди,
търсим сред тях чудесата.
© Дорика Цачева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
