Зимни вечери...
Зимни вечери
Напук на министъра Дянков зелето втаса
и доби солено-тръпчивия вкус на живота,
виното, в каните с изпотени сълзи, се разплака
(то и без друго духът му ще е затворен)...
В зимния празник геноцид оскверни
поетичното наклонение с квичене и белег от нож,
а вечерта пред екрана, с препечени свински уши,
сме съпричастни към всеки благотворителен тост...
Как ни настигна този разтърсващ катарзис –
книгите ползват само за амбалажен колаж!...
Пастернак, Окуджава, Уитман останаха запис,
който няма субтитри, нито качество на звука...
Иначе... – нищо особено в двора, дето се вика –
крадци, мародери, хиени и даже хора добри...
Всичко излиза от една захабена и скромна мотика,
а презрели за власт чакат своя “гювеч” на тълпи.
Но така е от древни години (пише в Еклесиаста!),
и траките знаели притча за работливия кон...
Ние сме малко торчица в геологически пластове,
с абонаментната карта само за този сезон!
© Иван All rights reserved.
