Jan 11, 2009, 4:37 PM

Зимно-пейзажна

  Poetry » Other
1.5K 0 31

 

Самотна
плачеща върба.
Оскубана вдовица.
Под
заскрежената снага -
хладен труп на птица.
Пролет няма да дочака...
в тази люта зима...
Пуши град.
Зарит под сняг.
Гладен и изстинал.

--

оригинал - Есенно пейзажна

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочетох това, прочетох и оригинала! Според мен, може да се сложат в синтактичен паралелизъм, така ще има определена преходност на чувствата! Лично мнение! Хубави са и двата стиха (и разбираеми), но според мен с излишна показност в коментарите! Поздрав!
  • Нали? И аз не вярвах, че някога ще има нужда, но след твоя коментар май трябва да публикувам анализи на всичките си стихове.
  • АНАЛИЗ на един Пейзаж -наистина си много умен тип...
  • Благодаря ви.

    Специална благодарност на Napolitano за посветеното на оригинала време.

    СОЛАР (Дима), когато прочета коментар като твоя, започвам да се чувствам като един наистина много умен тип.
  • Тома, оригиналът наистина много ми харесва.......

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...