Nov 8, 2009, 6:49 PM

Златен изгрев

  Poetry » Love
1K 0 7

 

 

 

     Изгревът  от  черно  злато
     разплисква   душата  ми.
     Златно-черните  облаци
     се вмъкват в сърцето ми.


     Черното  в черните  облаци
     руши болезнени спомени. 
     Златното в тях  с плаха обич
     обгръща и шепне в сърцето.


     Черно-златният изгрев 
     се втурна в живота ми,
     сгушвам се в златното 
     на изгрева - това си Ти.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...