Златист мираж
Море.
Лъчисто бяло вино в мен.
Златист мираж. И ромон.
И ръмеж.
И Христо Фотевият "Реквием".
Овладян. И силен. И сломен.
Сломяващ мъжки глас.
Ловя медали.
Сред дима, бълващ от комин.
© Драгомир Костадинов All rights reserved.
Море.
Лъчисто бяло вино в мен.
Златист мираж. И ромон.
И ръмеж.
И Христо Фотевият "Реквием".
Овладян. И силен. И сломен.
Сломяващ мъжки глас.
Ловя медали.
Сред дима, бълващ от комин.
© Драгомир Костадинов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...