Златната среда

Poetry » Philosophical

1.1K 0 0

Аз черпя вдъхновение

от туй неведение,

и вече не се оплаквам

от тегота и самота!

Всичко се превърна в ежедневие,

заредено с много проблеми,

обикновени неща...

Спрях да мечтая за велики дела

и май намерих си Златната среда!

Намерих успокоение в обикновените неща,

заредени с безпристрастност, твърдост и яснота...

Оказа се... че смисълът на живота е

в дребните наглед неща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0