Злокобен часовник
Настъпило е пак солено мъртво време,
в пролуките на мрака се всмуква и седи.
В часовника се лута полудяло бреме,
пришпорва си стрелките, минутите реди.
Какви минути, години вече отброява,
часовникът, превърнал се във господар.
И със стар глас стара песен пак запява,
забива на душата поредения шамар.
Раздира чувствената ú обвивка нежна,
загнездва се в простора ú далечен.
От прекрасна превръща я в небрежна.
Докосва иронично чара ú обречен.
И така поредната година отшумява
в циферблата на злокобния часовник.
А душата се научи някак да се справя
и, уви, не нарочи никой за виновник.
© Цуци All rights reserved.
Напомня ми на любимия Далчев. 
