Злокобни сенки
Злокобни сенки вият страшно,
надвиснали над малките лица.
Чернеят плашещо, зломрачно
„загрижени” за нашите деца.
Над чуждите гнезда те пеят
със благозвучие и красота.
В големите зеници зеят,
кратери за любовта.
Разливат с мазни устни
грозната присъда,
обличат я в лъжа изкусно.
Закрила сграбчила във зъби
на беззащитните посяга гнусно,
изтръгва ги от топлите гнезда.
Да ги претопят в блатото на мерзостта,
ще позволим ли да ни ги отнемат?
Най-беззащитните ли ще дадем
безропотно във кървавото време...
© Мария All rights reserved.
