Злото обича избраните
Чакам, наричам обичане.
Думи и вечност се сливат.
А в поднебесната нива
съскат искрици камшичени.
С мраз, острострунен, кармичен,
хала зората опива.
Стръвно надеждите срива.
В спомени прашни се стича.
Чезнат, не пеят днес птиците.
Бди тишина смъртоносна –
с адска палитра разрошва
черни, безродни къртичини.
Злото обича избраните –
гложди неистово раните.
© Плами All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!