Камбанен звън разцепва тишината,
полунощ настъпва пак.
Демоните скитат по земята,
забулени от самота и мрак.
Сенки прокрадват се в тъмнината,
грее зловещо пълната луна.
Писъци разцепват тишината,
дебне своите жертви смъртта.
Страшен вопъл заглъхва в далечината,
изгасва нечий живот.
Само споменът остава на земята,
спомен и запълнен гроб.
© Стоян Керанов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
