Камбанен звън разцепва тишината,
полунощ настъпва пак.
Демоните скитат по земята,
забулени от самота и мрак.
Сенки прокрадват се в тъмнината,
грее зловещо пълната луна.
Писъци разцепват тишината,
дебне своите жертви смъртта.
Страшен вопъл заглъхва в далечината,
изгасва нечий живот.
Само споменът остава на земята,
спомен и запълнен гроб.
© Стоян Керанов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
