Змейово либе
Вчера, мале, змей залюбих.
С люспи черни... Вътре – бял.
Честно ли... не знам, постъпих.
Лани... той е овдовял.
Свидни братя – да не стъпват.
С него най ми е добре.
А сестри ми... Да празнуват.
Змей ме носи на криле!
Нищо, майчице, не искам.
Златни люспи – в плика скрих.
Дар – на тебе ги дарувам.
Вярно либе... щом открих.
Няма вече да ми трябват.
Рокля сватбена уших.
Татко... мен да ме прощава.
Свойта воля не склоних!
Сбогом, мале... не тъгувай.
Сбогом... нека си простим.
По земята... не тършувай...
Дом в небето...
ще строим...
© Виолета All rights reserved.
