Усмивката на детето ми
изпраща ми здраве.
Аз с любовта си
му го подарявам.
От смеха му се размечтавам
и обичам по-чисто, незабравимо.
Щастие да завещавам.
С настроенията ми във вид
на усмивки, смях, танци, топли цветове
и в присъствието на детето ми,
познати и непознати,
прегръщам с мисли човешки
добротата и смисъла ù.
Аз съм любов.
Имам си любов.
Получавам по обем
огромна, значима любов.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
