Jun 25, 2019, 6:16 PM

Знаците

  Poetry » Other
493 1 0

И ако знаците все пак са прочетени…?

Безлунната звездна нощ, стенеща тъмнина

и риданието на кукумявка предвещаваща смъртта,

воят на умряло на кучетата...

И това да ме имаш само в съня си…

Липсата ти на отражение в огледалото

и не защото ти си мъртвия...

Мъртвата съм аз...

И това постоянно следене на кикотещите се дяволи –

разкъсващи душата ми, които не ме пускат и на крачка,

за да мога да изтърпя наказанието си,

което ми е наложено,  

за това, че просто те обичам –

                         дори в смъртта си...

 

Сферата на моето наказание:

Да те имам и да те нямам…

Да ме имаш в  съня си…

Извади ме от тази сфера!  Моля те!

 

25-06-2019г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...