Знаех..
Аз знаех - ще се върнеш!
Дори след месец или два,
отново мой ще бъдеш,
но вече не ми е цел това!
Аз знаех - ще ме молиш!
Ще плачеш за моята плът,
късно е да се разкайваш,
ти някога обърна ми гръб!
Защо си мил?
Нима не беше безразличен?
Ах..защо ме молиш,
изгаряш ти да си от мен обичан!
Нима неутешимо плачеш?!
Желаеш да съм в твоя плен..
Варви!Не ме разтапяш!
Без тебе има щастие за мен!
© Милица All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
