Знаех..
Аз знаех - ще се върнеш!
Дори след месец или два,
отново мой ще бъдеш,
но вече не ми е цел това!
Аз знаех - ще ме молиш!
Ще плачеш за моята плът,
късно е да се разкайваш,
ти някога обърна ми гръб!
Защо си мил?
Нима не беше безразличен?
Ах..защо ме молиш,
изгаряш ти да си от мен обичан!
Нима неутешимо плачеш?!
Желаеш да съм в твоя плен..
Варви!Не ме разтапяш!
Без тебе има щастие за мен!
© Милица All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
