Есен броди, жълти листи рони.
Вятърът ги грабва и отнася.
Хукват подир него голи клони -
(как ли тази болка се понася?)
Есен мъдра, спри за миг до мене -
тъжната ми тайна да усетиш;
пращай вихъра да я поеме -
ситно да я пръсне под небето.
Ти задиряш огненото лято -
знаеш как боли несподеленост,
как заглъхва песен недопята,
как умира стръкче покосено...
© Елица Ангелова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
