Не знам докога ще продължаваме така, не знам откога започна, не разбирам всичко това...
Ти знаеш ли? Виждаш ли тъгата, виждаш ли стичащите се сълзи, изгубващи се тихо във снега...
А къде отиде тя, видяхме ли я? Изплъзна ни се тя или изпуснахме я просто ей така...?
П.С. Написах го за човек, когото много обичам, който е до мен, но някак си изгубихме прекрасната приказка и сега... Въпреки всичко това... аз вярвам, че един ден пак ще намерим път един към друг и ще се хванем за ръце, вървейки в една посока!
Блекчо,аз нищо няма да кажа,защото знаеш,ще боли.Всеки намира щастие в този живот дано и ти си от тези силно се надявам.Поздрави и сълзите ги остави за другия път
Мария,много си права...радвам се,че си ме разбрала толкова добре!Беше на един дъх след 2 години по-късният ми опит мисля, че се получи добре...Благодаря и на теб и на Пламен,дано да се получат нещата и най-важното е, че го вярвам!
На един дъх си го написала , като вик от болка ! Пожелаам ти , след лутания , да тръгнете отново заедно по общия път и да е по- хубаво отпреди ! Поздрави !
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.