Apr 29, 2020, 12:21 PM

Знаеш ли, че имаш мен

856 1 12

 

Аз съм твоята плажна хавлия,

обгръщам те и солената влага изпивам.

Аз съм направен цял от хартия,

твоят дневник съм... и така сърцето ти имам...

 

Аз съм чашата ти сутрешна за кафето,

и всяка такава ти ме целуваш.

Аз съм бельото ти и там съм, където

трудно някой допускаш...

 

Аз съм огледалото ти и ти си във мен -

не те пускам да си отиваш.

Всъщност, ти знаеш ли нещо за мен

въпреки, че в всеки и в всичко ме виждаш?

 

Аз кой съм? Аз съм твоят живот -

всичко твое е мое по право!

Всяка твоя усмивка, сълза, капка пот,

твоето бъдеще и потъналото в забрава.

 

И когато откриеш кой съм аз,

всъщност ще разбереш ти коя си.

А дотогава ще остана скритата част

от тебе, дори когато сама си...

 

15.02.2018.

 

Георги Каменов 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за положителната оценка, Т. Енчева.
    ПП
    Извинявам се за допуснатата правописна грешка в отговора ми към Ангелчето.
  • Хубав стих!
  • Благодаря и на те, Ангелче.
  • Да, заглавието, колкото и нескромно да прозвучи, наистина е попадение. А този стих, като го написах, сам се учудих...
    Започнах го като еротика, но той сам избра какъв да е по порода...
    Благодаря и на теб, Ирина, за хубавия коментар.
  • Този път не ме спря стихото, а заглавието.
    Поставям се на мястото на лирическата и казвам, че това е от най-милите неща, които една жена може да чуе.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...