Apr 16, 2021, 12:39 AM

Знаеш, нали...

  Poetry » Love
1.2K 2 1

Знаеш, нали...

 

Ти си голямо предизвикателство-

толкова много те искам,

а неописуемото ни приятелство

като бурно море се разплисква!

Точно когато те имам,

животът те грабва от мене

и посред лято потъвам в зима,

изгубвам се в празно безвремие.

...И продължаваш да си във мене

извън времето и пространството.

Притихва светът непотребен,

а мечтите си заемат мястото.

Толкова много ме имаш,

чак до дъното, без остатък.

Не се колебай да вземаш-

животът, знаеш, е кратък.

...Нека ти бъда виното-

горчиво и неподправено.

В тебе да се разливам,

обезсмисляйки всичко праведно.

Знаеш, нали, че те чакам

тук, на брега на Вселената-

дните с крила отмятам

и с тебе отмервам времето.

 

#RozaliaL

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Розалия ЕЛ All rights reserved.

Произведението е включено в:

На брега на Вселената 🇧🇬

На брега на Вселената
BGN 15.00
1.7K 2

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...