Sep 21, 2011, 1:22 PM

Знак

  Poetry
579 0 1

Мълчанието носим

като знак

по себе си.

Обичат ни

и търсят ни.

Страхуват се,

но викат ни.

Хляб и вино

има у човека -

и всяка вечер

е трапеза

за гладния

и сития,

за жадния

и утоления.

За живия

и омъртвелия.

Мълчанието знак е.

Трапеза си, човеко.

Хляб и вино -

за да светиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...