Знак остави ли ти в моя път?
Смях ми хвърли да плиска с морето.
И пространството, свито в юмрук,
стиска птици и сини небета,
дето в твойте очи се родиха.
Като остров, насред самота,
ти дойде, непознат и безлик,
и проблясна без фар във мъглата.
Като слънце изгря. Посред нощ.
И разби на искри тъмнината.
Звезден прах в светъл пясъчен дъжд
заваля. Стана бряг под краката ни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up