Знак остави ли?
Знак остави ли ти в моя път?
Смях ми хвърли да плиска с морето.
И пространството, свито в юмрук,
стиска птици и сини небета,
дето в твойте очи се родиха.
Като остров, насред самота,
ти дойде, непознат и безлик,
и проблясна без фар във мъглата.
Като слънце изгря. Посред нощ.
И разби на искри тъмнината.
Звезден прах в светъл пясъчен дъжд
заваля. Стана бряг под краката ни.
Знак остави ли ти в моя свят?
Бели облаци тихо сънувам
как прегръщат с ръцете ти плахо...
Как изливат се в мен, щом тъгувам.
И в човешките стъпки намирам
своя път, за да стигна до себе си.
От бездомност в сърцето ти спирам.
И с бездомник живея в сърцето си.
Ти остави ли знак в моя път?
За да мога да стигна до тебе,
щом обратно се връщам? И в студ,
щом изпусна свещта от ръцете си?
Щом забравя къде съм била,
заслепена от мътно мълчание?
Щом изгубя се в къс самота?
Щом превръщам се в разстояние?
За да мога да стигна до края
и да хвърля смеха си в морето.
А пространството с длани да хване
мойте птици и сини небета...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
