Знак остави ли ти в моя път?
Смях ми хвърли да плиска с морето.
И пространството, свито в юмрук,
стиска птици и сини небета,
дето в твойте очи се родиха.
Като остров, насред самота,
ти дойде, непознат и безлик,
и проблясна без фар във мъглата.
Като слънце изгря. Посред нощ.
И разби на искри тъмнината.
Звезден прах в светъл пясъчен дъжд
заваля. Стана бряг под краката ни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация