Знам, че болката е ослепително бяла.
И белите хора сияят, но тъжно.
Вътре са пълни с толкова мрак,
също бял. И светлина не задържат.
Познавам тъмен, непрогледен човек.
С трудна усмивка, но любовта му - прозрачна.
Не заслепява, но свети близо до теб.
Знам, че цветовете нищо не значат.
© Надежда Тошкова All rights reserved.