Не успях да издържа и ден

без твоето име на устните ми.

Не успях да задържа сърцето си

да не чувства само теб.

Не успях да задържа мислите си

далеч от теб и за час.

Тази моя болест няма лек -

ще ме довърши и твоето безразличие.

Какво става, когато ледът срещне огъня?

Какво ще стане, ако не спра да те обичам?

Заради теб се превърнах

в най-голямата грешница,

отказах се от щастието и

приветствах сълзите.

Може би без теб ще ми е по-добре?

Но какво да се прави, аз съм

само едно наивно дете.

И до последно ще вървя по следите ти.

Да, знам, че за теб не знача нищо -

умът ми го разбира, но как да го

обясня на сърцето, след като

не иска да слуша.

И аз не искам да слушам сладките ти лъжи,

колкото и щастлива да ме правят те.

Не искам да виждам студените ти очи,

колкото и да ме стоплят те.

Знам, че няма да изпълниш това,

което ми обеща.

Знам, че няма да си там, когато

си ми нужен най-много.

Давя се в океан от болка.

Опитвам се да забравя, но

дори и алкохолът не помага вече.

Вече съм в последен стадий,

стигнах предела си.

Дори сега, когато ти пиша,

не очаквам отговор.

Мога да разпозная гласа ти сред хиляди други -

в това се превърнах.

Свършиха сълзите ми и мисля

да ги заменя с усмивки.

Отстоявах любовта си до края,

но как да продължа, след като

единственото останало нещо са спомените.

В прах се превърна миналото, а

не виждам бъдеще за нас.

Само една твоя дума и ще се върна,

но ти никога няма да я кажеш, нали?