Sep 16, 2021, 8:33 PM

Знам ли

  Poetry » Other
512 1 0

Птиците заминаха далече.
Ако можех с тях да отлетя…
Тук е тъжно, много глухо вече.
Исках нещо в мен да променя.

 

Как да го направя аз не зная,
нямам си крила да полетя.
Лягам си, заспивам и накрая
пак съм с тишината у дома.

 

Тук съм с моето момче, което
винаги, навсякъде е с мен
и с очите сини с обич, дето
търсим се със него нощ и ден…

 

Знам ли… Трябва да ме има тука.
Дойде ли, да го посрещна аз.
Може да е сън, да се събудя –
„Има те“ – да викна с пълен глас.

 

Птиците заминаха далече.
Дали със тях да отлетя?
Тук е тъжно, но е късно вече
нещо в мене аз да променя…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...