Моят свят той е мъничък, мъничък още
в плетен кош за играчки побира се цял,
но разказва луната през летните нощи,
как в липата ни феи устройват си бал.
Как лалета стават за миг кавалери
и танцуват щом падне в градината мрак,
а пантофка от феичка който намери,
я целува, но скришом. Отново и пак.
А светулките стават летящи звездички
и посипват с искрици тревата пред нас,
тихо свирят щурчетата. Радват се всички.
Колко искам принцеса да бъда и аз! ...