Зографисване на раздялата
ЗОГРАФИСВАНЕ НА РАЗДЯЛАТА
Шом приключиш с делата си, време е да си отидеш.
Колко силно си ме прегръщал, трудно е да забравя.
Бог кодира в иконите път за оттатък – невидим.
А без теб се обричам да тлея в безумна жарава.
И през прага щом минеш, веднага тъгата ще плисне.
ще ме давят водите ѝ мътни – и с дни, и с години.
Който може – намира и дом, и спасителен пристан.
Аз обаче не смогнах навреме през брод да премина.
Любовта преболява – след много обиди и рани.
И полека привикваш да бъдеш нежив и самотен.
Как без теб да живея, но няма претекст да останеш.
И студът се завръща, когато вратата се хлопне!
Разкажи на света небосводът в очите как слиза,
миг преди да погълне светлика и с четчица драсва
най-изящния образ на тънката момина риза,
подир който мълвите и злите езици угасват.
Ако грях е да любиш, светът е побъркан отдавна
и се движи неравно по тънкия ръб на бръснача.
Тръгвай и не сънувай прощалния писък на гарван,
прелетял покрай нас ненадейно, за да ни оплаче.
© Валентина Йотова All rights reserved.
