Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
Jun 24, 2013, 2:48 PM

Зов 

  Poetry » Love
836 0 13

Ще те видя ли? Някога, някъде…,
като спомен в безбрежната степ.
С цветовете на алени макове
да възкръсвам мечтите у теб.


И едва покорени от допира -
в бели пръсти копнеж да гори,
сякаш слънцето в пламнали снопове
чудесата лъчисто твори.


Ще те имам ли? Всякога, всякъде…,
като блясък в зелена трева.
Остудял от безмълвното чакане -
да се стопля в две кратки слова.


И едва, от шептене привличана,
да си сбъднатост – цвете в ръжта.
Нежно взирана. Светло заричана.
Като зов – от деня до нощта.


(Сбъдната вселена)

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??