Зов…

Сърце, пълно с мечти -

можеш ли да се чуеш,

когато заглъхне пулса ми?

Душа моя, сродни душа -

можеш ли да дишаш,

когато ми спираш дъха?

Светът ще заглуша за теб,

за да можеш да се чуваш.

В обятията си ще те приютя,

да ме вдишваш, за да дишаш -

и там ще те оставя, любов.

Зов на моя живот, искам

да те слушам ден и нощ,

копнея да те слушам,

само твоя глас да слушам.

Любов, озарила пътя ми,

можеш ли да виждаш,

когато ме заслепиш?

Живот, пълен с цветове,

можеш ли да живееш така

когато всичко е сиво?

Любов, заслепи ме -

та да прогледна –

значимото е невидимо

за очите, мой малък принц…

Живот, оцвети ме –

от сивото да направим дъга,

света да оцветим с любов -

единствена за нас…

Мечта на моето сърце,

заедно всичко ще понесем,

заедно ще изплачем мъките,

заедно ще се смеем, любов.

И ще се обичаме всеки миг,

мечтите са безсмислени,

без да бъдем заедно…

Зов на сърцето ми, искам

да те слушам ден и нощ,

копнея да те слушам –

само твоя глас да слушам…