Зрителна измама
септември 2015 Румяна Славова
Не ме е имало в онези нощи.
Не мен в ръцете си държал си.
Ласките ми били са измислица.
Илюзия била е любовта ни.
Проекция фантасмагорична
на пареща хронична липса.
Не аз била съм в меката постеля,
а обичта към теб самия-
изтръгнала ме от мечтания
по единствената правилна.
Целувал те е твоят егоизъм-
сглобил ме от парченца сънища.
Изваял статуя прекрасна
в сърцето да запълни липса
на жената идеална.
В реалността създал измислица
от самота да те избави,
да лекува празното в душата
и демони да усмирява.
Твоята съдба хипотетична...
Откраднат миг в неточно време...
Как да ме обичаш истински?
Бях просто зрителна измама.
© Румяна Славова All rights reserved.
