Jul 4, 2009, 7:11 PM

Зрънце щастие

  Poetry
2.3K 0 11

Зрънце щастие

 

Малки семенца засях,

със любов ги напоих.

Знаех, че във тях

притаен животът спи.

 

Как природата е сътворила

толкоз много красота!?

Нещо малко, но велико -

живородната искра!

 

Зрънце щастие посях-

то отплаща се с реколта.

Радва моята душа

със плода на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...