Звезда... В рибарски кош.
И нищо живо на стръвта.
Прибоят плъзга остър нож
в пролуките от светлина.
Облизва с пясъчния си език
остатъка от скъсаното време.
А в пясъка попива всеки звук,
опитал да отнеме земно бреме.
В препълнени с очакване очи
надеждата платна разпъва.
Отплува мракът. Ражда се зора.
В морето рибите празнуват.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
