Звезда на разочарование

В студена утрин, вятър лек

се лутах аз - призрак в бяло

и срещнах я в душевен ек -

момиче сляпо, ах, клето тяло.

В тъмна сянка, хрепет тих,

се обърна тя с поглед черен

и мъката ù аз поех -

на душата ù ще бъда верен.

В топла нощ, звезден небосклон,

се прегърнахме с умиление леко

и надежда блесна в тежкия стон -

падаща звезда в небето.

С топъл взор и сияние леко

да отвори тя очи в мрака -
пожелах си аз чудо от небето

да ме зърне тя в душата

И ето, че озари я чудо,

прогледна тя с усмивка свята

в щастието си, вълнение лудо,

детска радост на земята.

Тогава тя погледна мен -

не споделях болката ù веч,

а в душата ми остана само стен -

напусна ме, избяга тя далеч.