/В памет на актрисата
Татяна Лолова/
Отиваш си...Звучи смехът ти -
всепобеждаващо звънлив!
Сълзите - ледена кохорта,
напомнят,че съм още жив...
Усмихваш се на тази болка.
Декорът - траурно скован...
Това е роля - само толкова!
Ти сменяш сцена - за сърца!
Но публиката тук е тиха...
Мълчи пред твоя реквием.
Аплодисментите - не стигат.
Цветя се сипят... и криле!
Татяна Лолова е Прима
във Всенародната Любов!
В Живота сатиричен има
за нея пазен - трон висок!
Очакваме те пак - да влезеш,
след театралния сезон...
Завеса няма за Звездите!
България е твоят дом!
© Маргарита Петрова All rights reserved.