Тя, Жената, дето крачи до мен,
не е само Нежност и Чувство.
Тя е Изгревът, Светлият ден
и Нощта със косите си спуска.
Тя е мъжката моя сълза,
но ми дава криле за мечтите!
Тя е Виното, Хляба, Солта!
Тя е блясъкът див във очите!
Тя отдавна не ходи с пола
и бижута бутикови няма.
Тя е просто красива жена,
а очите И са поляна.
Боже мили, и аз,
щом ти дойда гост на небето,
направи ме щастливец тогаз,
та в звездица за нея да светя!
© Красимир Дяков All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
