Jun 20, 2008, 7:09 AM

Звездите

  Poetry
653 1 7
В звездите са милионите години,
преминали в живота като час...
В тях е скрита тайнствена магия
и някаква малка частица от нас.


В звездите са милионите желания
с погледи, отправени нагоре...
В звездите са и хорските признания
на чувствата, на мислите, за хората.


В звездите има по малко от всички,
напомнят ни толкова много неща,
за някого, когото сме обичали
в сбъднат миг от падаща звезда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...