Aug 21, 2012, 11:06 AM

Звездите бяха по-красиви 

  Poetry
420 0 2

Пак гледам звездите игриви,

като че ли преди бяха по-красиви.
Отново се опитвам да мечтая,
но вече не знам как мечтите да изпълня до края.
Нов опит да се усмихна...
Не става, как от болката да отвикна?
Заспивам, но не мога да сънувам,
предпочитам да съм буден, отколкото насън да тъгувам.
Всеки спомен носи със себе си сълза,
всеки спомен оставил е дълбока следа.
Любовта е най-подлият предател,
а самотата - най-неподходящият приятел.
Звездите никога не ще бъдат пак толкова красиви,
защото не се отразяват в очите ти щастливи. 
В света вече няма да има място за мен,
защото без теб съм сам и сломен.

© Любослав Цветанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красиво момче,което пише! Поздрав!
  • Трогващо е! Харесва ми! Спомените понякога наистина са красиви и незабравими, но трябва винаги да гледаме напред, защото на хоризонта може, а и ще намерим още по- красиви моменти, за които ще си е струвало да се бориме и чакаме!
Random works
: ??:??