Звездният безполезник
ЗВЕЗДНИЯТ БЕЗПОЛЕЗНИК
... от времето на майчината пазва Вселената жестока е към мен –
с безмълвията свои ме наказва – и аз чета ги всеки Божий ден,
записвам ги на бялата хартия и смислите им сякаш къртя с чук,
дали не всуе винцето си пия, какъв и кой съм? – и защо съм тук,
нахраних ли бедняка, който чака пред черквата, протегнал топла длан,
дали бях справедливец към глупака, спестих ли му презрение и свян,
невям спечелих с тихата си песен? – със лихвите за нея си платих,
вися върху ченгелите! – обесен, на въпросителните – в моя стих,
и утрешният ден какво ми носи, мираж, или възкръснала мечта? –
нарамил си чувалчето с въпроси, поемам пак – скиталец по света,
живях във възхитителните бездни на смислите, събрани във куплет –
Валерий Станков, звезден безполезник! – и може би донякъде поет...
© Валери Станков All rights reserved.
Сигурна съм, че и ти можеш да чуваш тишината. Поздрави!
