ЗВЕЗДНИЯТ ПРИНЦ

Тиха звездна нощ;
самотна звездна нощ...
Вдигнах очи
и се озовах
лице срещу лице
със звездното небе.
Над мен пулсираха
хиляди звезди.
Луната ми се усмихна
и сплете стълбица
с лъчите си.
Плахо се заизкачвах
нагоре, нагоре...
Мой малък принце -
къде си?
Не се боя -
прегърнах вселената;
прегърнах безкрая,
ти си в прегръдките ми -
ще те открия!
Ето я твоята
малка планета -
тишина...
Космическа тишина
и пустота...
Ти си тук -
тъжно поливаш
своята роза;
ти си тук -
тъжно любуваш се
на многобройни залези...
Тук ли си?
Мечта ли си?
Сън ли си?...
... Или мираж
от сънища изваян!?...



Събудих се -
с твоята роза
в косите си!?!...