Звънят камбанките
затишие пред буря,
по улиците гонят се листа,
човешки вопъл неугаснал
прелитa ниско над прахта.
Без спомен, без секунди,
миг изгаря във мига,
облаците са палитра,
в която къпе се света.
Черно-бяло се преплитат -
нов живот от Светлина,
тежки капки думите отмиват -
мастило и измокрени пера.
© Роксана Медичи All rights reserved.