Звършен цикъл
Точка е всеки етап изживяване.
Трудно след нея се пише начало.
Изстрел по листа. Мишенно повтаряне.
Някак логично боли - да прощавам.
Цикъл е всяка секундичка дишане.
Идва спонтанно и в мен циркулира.
Сякаш наясно, че после ще липсвам и...
точно тогава най-много умирам.
Млада съм външно, с лице на момиче.
Нищо, че вътре съм по-остаряла.
Моят живот не е бил за отличен.
Нито измерван по някаква скала.
Толкова кръгове в мен ще надипля -
сили да нямам след тях да започна.
План за живот ще остане. Щом стихна.
Краят е смърт.
И последната точка.
Трудно след нея се пише начало.
Изстрел по листа. Мишенно повтаряне.
Някак логично боли - да прощавам.
Цикъл е всяка секундичка дишане.
Идва спонтанно и в мен циркулира.
Сякаш наясно, че после ще липсвам и...
точно тогава най-много умирам.
Млада съм външно, с лице на момиче.
Нищо, че вътре съм по-остаряла.
Моят живот не е бил за отличен.
Нито измерван по някаква скала.
Толкова кръгове в мен ще надипля -
сили да нямам след тях да започна.
План за живот ще остане. Щом стихна.
Краят е смърт.
И последната точка.
© Елица Стоянова All rights reserved.
